Да. По някога горчи...

Poetry

1.1K 0 11

Той е приятел на всички.

Ненатрапчиво скучен и тих.

Не брои проклетите срички,

щом иска да напише стих.

Той пише с дясната ръка,

макар отляво да е скрита,

онази мъничка тъга,

която в думите си вплита.

Той е приятелят вечен,

на който звъниш в полунощ,

когато тежат неизречени,

по-остри слова и от нож...

Той е приятел. За радост и скръб.

Кожа и кости превърнати в скрин.

На себе си обръща само гръб,

щом почне да горчи като пелин...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sisidara (Сиси)

...макар отляво да е скрита...Харесах много!!!

2011-11-06T20:10:48+02:00
danigallery (Йорданка Господинова)

Красиво и тъжно! Но много хубаво!

2011-08-31T00:45:54+03:00
boiadjieva (Данчето)

И е толкова трудно да го откриеш!

2011-08-30T20:14:00+03:00
argonyk (Димитър Никифоров)

Няма,Роси...щом казваш...

2011-08-28T20:56:31+03:00
rozita-p (Росица)

Ей, не пелинясвай

2011-08-28T20:32:54+03:00