Erato (Erato Eratova)
1 137

5 dic 2008, 7:43

Да почерпя мъката...

Poesía » Otra

730 0 4

04.12.2008

Знаеш ли колко боли ме понякога,

когато мечтите си тръгват от мен...

И душата ми сякаш е безостатъчна,

и мъката свива гнездото си в мен...

Знаеш ли колко безлично е всичко,

и колко е тежко, и колко боли...

Когато почувствам - изгубила всичко,

но спечелила джакпот от сълзи...

Знаеш ли колко е тъжно... и лично,

когато останала вечер сама,

посрещам мъката си... носталгично

и черпя я, скромно... със солена сълза...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sunshine_93 (Мила)

дано да не е преживяно...наистина е ужасно чувство.Стиха обаче е много хубав!

2008-12-07T16:25:12+02:00
Erato (Erato Eratova)

Благодаря Ви!

2008-12-05T12:45:15+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Познато чувство, родило прекрасен стих!
Поздравления, Мира!

2008-12-05T12:18:09+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

аз зная...
много ме натъжи, мила Мира...дано е тъжна само лирическата...
прегръщам те, с много обич....

2008-12-05T11:07:16+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0