Да почерпя мъката...
04.12.2008
Знаеш ли колко боли ме понякога,
когато мечтите си тръгват от мен...
И душата ми сякаш е безостатъчна,
и мъката свива гнездото си в мен...
Знаеш ли колко безлично е всичко,
и колко е тежко, и колко боли...
Когато почувствам - изгубила всичко,
но спечелила джакпот от сълзи...
Знаеш ли колко е тъжно... и лично,
когато останала вечер сама,
посрещам мъката си... носталгично
и черпя я, скромно... със солена сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Erato Eratova Всички права запазени
