Erato (Erato Eratova)
137 125
5.12.2008 г., 7:43 ч.

Да почерпя мъката... 

  Поезия » Друга
533 0 4
 

04.12.2008

 

Знаеш ли колко боли ме понякога,

когато мечтите си тръгват от мен...

И  душата ми сякаш е безостатъчна,

и мъката свива гнездото си в мен...

 

Знаеш ли колко безлично е всичко,

и колко е тежко, и колко боли...

Когато почувствам - изгубила всичко,

но спечелила джакпот от сълзи...

 

Знаеш ли колко е тъжно... и лично,

когато останала вечер сама,

посрещам мъката си... носталгично

и черпя я, скромно... със солена сълза...

© Erato Eratova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • дано да не е преживяно...наистина е ужасно чувство.Стиха обаче е много хубав!
  • Благодаря Ви!
  • Познато чувство, родило прекрасен стих!
    Поздравления, Мира!
  • аз зная...
    много ме натъжи, мила Мира...дано е тъжна само лирическата...
    прегръщам те, с много обич....
Предложения
: ??:??