Да почерпя мъката...
04.12.2008
Знаеш ли колко боли ме понякога,
когато мечтите си тръгват от мен...
И душата ми сякаш е безостатъчна,
и мъката свива гнездото си в мен...
Знаеш ли колко безлично е всичко,
и колко е тежко, и колко боли...
Когато почувствам - изгубила всичко,
но спечелила джакпот от сълзи...
Знаеш ли колко е тъжно... и лично,
когато останала вечер сама,
посрещам мъката си... носталгично
и черпя я, скромно... със солена сълза...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Erato Eratova Все права защищены
