3 jun 2009, 0:11

Да построиш Дом

2.1K 0 33

Когато  на двайсет
се полагат основите
в градежа на къща,
наречена Дом.
Тухла по тухла,
с любов се нареждат
стените - опора
за бъдещ живот.

Прозорци се слагат,
кристално прозрачни,
та светли лъчи
да минават през тях.
Златни и шарени
слънчеви зайчета
по стените да скачат
игриво, във смях.

Врата се закача.
Врата незаключена,
та хора да влизат
с красиви сърца.
Домът да е пристан
за теб от неволите,
а прагът навън -
щастлива съдба.


Посветено на двадесетгодишния ми син Тихомир!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здрав и щастлив да е синът ти, Танче!!! Прекрасен, по човешки топъл и мъдър стих си му посветила!!! С обич!
  • Мисля, че си обрисувала идеалния Дом - без лъжи, без съмнения, на откритост, сърсечност и пълен с много усмивки. Нека синът ти, Таня, съгради свой такъв и ти да си негова опора винаги. Честито и поздрави
  • хубава къща.. дали основи се полагат само на двайсет ,понякога животът ни изненадва..
  • Красив и нежен стих. Хареса ми посланието! Поздрав!
  • светло и свято е в твоя дом, мила Танче!
    живи и здрави да се радвате един на друг...майка и дете...с обич.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...