3 jun 2009, 0:11

Да построиш Дом

2.1K 0 33

Когато  на двайсет
се полагат основите
в градежа на къща,
наречена Дом.
Тухла по тухла,
с любов се нареждат
стените - опора
за бъдещ живот.

Прозорци се слагат,
кристално прозрачни,
та светли лъчи
да минават през тях.
Златни и шарени
слънчеви зайчета
по стените да скачат
игриво, във смях.

Врата се закача.
Врата незаключена,
та хора да влизат
с красиви сърца.
Домът да е пристан
за теб от неволите,
а прагът навън -
щастлива съдба.


Посветено на двадесетгодишния ми син Тихомир!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здрав и щастлив да е синът ти, Танче!!! Прекрасен, по човешки топъл и мъдър стих си му посветила!!! С обич!
  • Мисля, че си обрисувала идеалния Дом - без лъжи, без съмнения, на откритост, сърсечност и пълен с много усмивки. Нека синът ти, Таня, съгради свой такъв и ти да си негова опора винаги. Честито и поздрави
  • хубава къща.. дали основи се полагат само на двайсет ,понякога животът ни изненадва..
  • Красив и нежен стих. Хареса ми посланието! Поздрав!
  • светло и свято е в твоя дом, мила Танче!
    живи и здрави да се радвате един на друг...майка и дете...с обич.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...