3 jun 2009, 0:11

Да построиш Дом

2.1K 0 33

Когато  на двайсет
се полагат основите
в градежа на къща,
наречена Дом.
Тухла по тухла,
с любов се нареждат
стените - опора
за бъдещ живот.

Прозорци се слагат,
кристално прозрачни,
та светли лъчи
да минават през тях.
Златни и шарени
слънчеви зайчета
по стените да скачат
игриво, във смях.

Врата се закача.
Врата незаключена,
та хора да влизат
с красиви сърца.
Домът да е пристан
за теб от неволите,
а прагът навън -
щастлива съдба.


Посветено на двадесетгодишния ми син Тихомир!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здрав и щастлив да е синът ти, Танче!!! Прекрасен, по човешки топъл и мъдър стих си му посветила!!! С обич!
  • Мисля, че си обрисувала идеалния Дом - без лъжи, без съмнения, на откритост, сърсечност и пълен с много усмивки. Нека синът ти, Таня, съгради свой такъв и ти да си негова опора винаги. Честито и поздрави
  • хубава къща.. дали основи се полагат само на двайсет ,понякога животът ни изненадва..
  • Красив и нежен стих. Хареса ми посланието! Поздрав!
  • светло и свято е в твоя дом, мила Танче!
    живи и здрави да се радвате един на друг...майка и дете...с обич.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...