Да построиш Дом
Когато на двайсет
се полагат основите
в градежа на къща,
наречена Дом.
Тухла по тухла,
с любов се нареждат
стените - опора
за бъдещ живот.
Прозорци се слагат,
кристално прозрачни,
та светли лъчи
да минават през тях.
Златни и шарени
слънчеви зайчета
по стените да скачат
игриво, във смях.
Врата се закача.
Врата незаключена,
та хора да влизат
с красиви сърца.
Домът да е пристан
за теб от неволите,
а прагът навън -
щастлива съдба.
Посветено на двадесетгодишния ми син Тихомир!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
