Jun 3, 2009, 12:11 AM

Да построиш Дом 

  Poetry » Phylosophy
1619 0 33

Когато  на двайсет
се полагат основите
в градежа на къща,
наречена Дом.
Тухла по тухла,
с любов се нареждат
стените - опора
за бъдещ живот.

Прозорци се слагат,
кристално прозрачни,
та светли лъчи
да минават през тях.
Златни и шарени
слънчеви зайчета
по стените да скачат
игриво, във смях.

Врата се закача.
Врата незаключена,
та хора да влизат
с красиви сърца.
Домът да е пристан
за теб от неволите,
а прагът навън -
щастлива съдба.


Посветено на двадесетгодишния ми син Тихомир!

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??