14 may 2021, 7:34

Да повярвам ли

484 0 3

Да повярвам ли

Не зная,...да ти вярвам ли

Или да плача...

Подреждаш думите

в редички,...както трябва

Не са пресилени...

Не са и незначителни...

Докосваш струни,...

ръждясали...

от не докосване

Събуждаш чувства...

уж умрели...

от не обичане...

Дали да ти повярвам...

Дали ръка да ти подам

Дали във неизвестното

със теб да скоча

или...

да продължа нататък...

Все самотна...

Необичана...

Объркана...

и недокосната...

 

Valentina N.V. (Mitova)

06/05/2021

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хасера ми стиха ти ,Валя. На много въпроси трябва да си отговори героинята. Дано намери правилния отговор. Поздрав!❣️
  • Паленка, по-скоро е разговор със себе си...Размишление на лирическият герой. В този случай, многоточието е емоционална пауза. Индикация до някъде и как да се чете. Не е отчаяние, по скоро неувереност, обърканост, несигурност...Резултатите, винаги са плод на решения взети или не взети обаче. Благодаря ти за прочита и коментара❣❤/ Адаш Благодаря за коментара❣Животът е много скокове и много изненади Благодаря за прочита и коментара❤
  • "от необичане..."
    Защо е накъсано с толкова многоточия? Търсиш отговори, уж питаш, а с тях внушаваш отчаяние и абсолютна несигурност. Кое от двете?
    И сама да продължиш, пак е неизвестно, защото резултатът не зависи от решението.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...