14.05.2021 г., 7:34

Да повярвам ли

487 0 3

Да повярвам ли

Не зная,...да ти вярвам ли

Или да плача...

Подреждаш думите

в редички,...както трябва

Не са пресилени...

Не са и незначителни...

Докосваш струни,...

ръждясали...

от не докосване

Събуждаш чувства...

уж умрели...

от не обичане...

Дали да ти повярвам...

Дали ръка да ти подам

Дали във неизвестното

със теб да скоча

или...

да продължа нататък...

Все самотна...

Необичана...

Объркана...

и недокосната...

 

Valentina N.V. (Mitova)

06/05/2021

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хасера ми стиха ти ,Валя. На много въпроси трябва да си отговори героинята. Дано намери правилния отговор. Поздрав!❣️
  • Паленка, по-скоро е разговор със себе си...Размишление на лирическият герой. В този случай, многоточието е емоционална пауза. Индикация до някъде и как да се чете. Не е отчаяние, по скоро неувереност, обърканост, несигурност...Резултатите, винаги са плод на решения взети или не взети обаче. Благодаря ти за прочита и коментара❣❤/ Адаш Благодаря за коментара❣Животът е много скокове и много изненади Благодаря за прочита и коментара❤
  • "от необичане..."
    Защо е накъсано с толкова многоточия? Търсиш отговори, уж питаш, а с тях внушаваш отчаяние и абсолютна несигурност. Кое от двете?
    И сама да продължиш, пак е неизвестно, защото резултатът не зависи от решението.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...