14 мая 2021 г., 07:34

Да повярвам ли

486 0 3

Да повярвам ли

Не зная,...да ти вярвам ли

Или да плача...

Подреждаш думите

в редички,...както трябва

Не са пресилени...

Не са и незначителни...

Докосваш струни,...

ръждясали...

от не докосване

Събуждаш чувства...

уж умрели...

от не обичане...

Дали да ти повярвам...

Дали ръка да ти подам

Дали във неизвестното

със теб да скоча

или...

да продължа нататък...

Все самотна...

Необичана...

Объркана...

и недокосната...

 

Valentina N.V. (Mitova)

06/05/2021

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хасера ми стиха ти ,Валя. На много въпроси трябва да си отговори героинята. Дано намери правилния отговор. Поздрав!❣️
  • Паленка, по-скоро е разговор със себе си...Размишление на лирическият герой. В този случай, многоточието е емоционална пауза. Индикация до някъде и как да се чете. Не е отчаяние, по скоро неувереност, обърканост, несигурност...Резултатите, винаги са плод на решения взети или не взети обаче. Благодаря ти за прочита и коментара❣❤/ Адаш Благодаря за коментара❣Животът е много скокове и много изненади Благодаря за прочита и коментара❤
  • "от необичане..."
    Защо е накъсано с толкова многоточия? Търсиш отговори, уж питаш, а с тях внушаваш отчаяние и абсолютна несигурност. Кое от двете?
    И сама да продължиш, пак е неизвестно, защото резултатът не зависи от решението.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...