14 мая 2021 г., 07:34

Да повярвам ли

489 0 3

Да повярвам ли

Не зная,...да ти вярвам ли

Или да плача...

Подреждаш думите

в редички,...както трябва

Не са пресилени...

Не са и незначителни...

Докосваш струни,...

ръждясали...

от не докосване

Събуждаш чувства...

уж умрели...

от не обичане...

Дали да ти повярвам...

Дали ръка да ти подам

Дали във неизвестното

със теб да скоча

или...

да продължа нататък...

Все самотна...

Необичана...

Объркана...

и недокосната...

 

Valentina N.V. (Mitova)

06/05/2021

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хасера ми стиха ти ,Валя. На много въпроси трябва да си отговори героинята. Дано намери правилния отговор. Поздрав!❣️
  • Паленка, по-скоро е разговор със себе си...Размишление на лирическият герой. В този случай, многоточието е емоционална пауза. Индикация до някъде и как да се чете. Не е отчаяние, по скоро неувереност, обърканост, несигурност...Резултатите, винаги са плод на решения взети или не взети обаче. Благодаря ти за прочита и коментара❣❤/ Адаш Благодаря за коментара❣Животът е много скокове и много изненади Благодаря за прочита и коментара❤
  • "от необичане..."
    Защо е накъсано с толкова многоточия? Търсиш отговори, уж питаш, а с тях внушаваш отчаяние и абсолютна несигурност. Кое от двете?
    И сама да продължиш, пак е неизвестно, защото резултатът не зависи от решението.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...