22 may 2008, 9:00

Да празнуваме

  Poesía
862 0 0

От днес тръгвам по пътя сама.

От днес... в гора от чужди лица...

Днес е КРАЯТ, големият ден на раздяла...

Днес е новото начало...

От днес друг е животът ми вече...

 

Ще ми липсват очите ви,

смехът ви, гласовете ви...

Ще ми липсвате вие, приятели...

Ще останат само спомени

и снимки от нашите сбирки...

 

А днес е големият ден,

дето толкова години очаквах.

Големият празник, а защо всички плачат?

 

Всеки, вече пораснал, от днес настървено

своето място в живота ще търси...

От днес всеки по пътя си...

 

Днес е големият празник...

Денят, в който раздялата наша празнуваме...

Лек път, приятели,

не загубвайте себе си по завоите...

 

Да прануваме,

това не е краят.

Не плачете,

всичко тепърва започва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....