22 may 2008, 9:00

Да празнуваме

  Poesía
858 0 0

От днес тръгвам по пътя сама.

От днес... в гора от чужди лица...

Днес е КРАЯТ, големият ден на раздяла...

Днес е новото начало...

От днес друг е животът ми вече...

 

Ще ми липсват очите ви,

смехът ви, гласовете ви...

Ще ми липсвате вие, приятели...

Ще останат само спомени

и снимки от нашите сбирки...

 

А днес е големият ден,

дето толкова години очаквах.

Големият празник, а защо всички плачат?

 

Всеки, вече пораснал, от днес настървено

своето място в живота ще търси...

От днес всеки по пътя си...

 

Днес е големият празник...

Денят, в който раздялата наша празнуваме...

Лек път, приятели,

не загубвайте себе си по завоите...

 

Да прануваме,

това не е краят.

Не плачете,

всичко тепърва започва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...