May 22, 2008, 9:00 AM

Да празнуваме

  Poetry
855 0 0

От днес тръгвам по пътя сама.

От днес... в гора от чужди лица...

Днес е КРАЯТ, големият ден на раздяла...

Днес е новото начало...

От днес друг е животът ми вече...

 

Ще ми липсват очите ви,

смехът ви, гласовете ви...

Ще ми липсвате вие, приятели...

Ще останат само спомени

и снимки от нашите сбирки...

 

А днес е големият ден,

дето толкова години очаквах.

Големият празник, а защо всички плачат?

 

Всеки, вече пораснал, от днес настървено

своето място в живота ще търси...

От днес всеки по пътя си...

 

Днес е големият празник...

Денят, в който раздялата наша празнуваме...

Лек път, приятели,

не загубвайте себе си по завоите...

 

Да прануваме,

това не е краят.

Не плачете,

всичко тепърва започва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...