22.05.2008 г., 9:00

Да празнуваме

854 0 0

От днес тръгвам по пътя сама.

От днес... в гора от чужди лица...

Днес е КРАЯТ, големият ден на раздяла...

Днес е новото начало...

От днес друг е животът ми вече...

 

Ще ми липсват очите ви,

смехът ви, гласовете ви...

Ще ми липсвате вие, приятели...

Ще останат само спомени

и снимки от нашите сбирки...

 

А днес е големият ден,

дето толкова години очаквах.

Големият празник, а защо всички плачат?

 

Всеки, вече пораснал, от днес настървено

своето място в живота ще търси...

От днес всеки по пътя си...

 

Днес е големият празник...

Денят, в който раздялата наша празнуваме...

Лек път, приятели,

не загубвайте себе си по завоите...

 

Да прануваме,

това не е краят.

Не плачете,

всичко тепърва започва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...