25 may 2008, 1:15

Да промениш света

  Poesía » Otra
683 0 2
Да промениш света

Рисувам с непозната четка мисли,
прехвърчат из ума ми и се гонят.
Стените в тая къща са ми тесни,
вратата здраво е залостена.

Камбанен звън - тревога и надежда,
изригваща в душите безвъзвратно.
Тревожно мислите поглеждаш,
светът за теб е странно непонятен.

В едно се сливат плач и радост,
Луна и Слънце трудно се разделят.
Светът ли губи свойта бяла младост,
или пък хора се променят?

Че всичко взе да става много сложно..
Опитвам злото да изкореня.
Светът по-често взе да ме тревожи.
Нима не мога да го променя?...

24. Май. 08г.
17:08

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люляк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • прочетох...и много харесах...
    светът е стар и непроменим...поне засега...
    с обич за теб, Люляче красиво...
  • Целият свят е невъзможно да се промени от един човек... Затова промени хората около теб към по-добро, а те другите хора около тях и т.н. ТАКА ще се промени света Важното е да не се отказваме Поздрав за хубавия стих!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...