May 25, 2008, 1:15 AM

Да промениш света

  Poetry » Other
679 0 2
Да промениш света

Рисувам с непозната четка мисли,
прехвърчат из ума ми и се гонят.
Стените в тая къща са ми тесни,
вратата здраво е залостена.

Камбанен звън - тревога и надежда,
изригваща в душите безвъзвратно.
Тревожно мислите поглеждаш,
светът за теб е странно непонятен.

В едно се сливат плач и радост,
Луна и Слънце трудно се разделят.
Светът ли губи свойта бяла младост,
или пък хора се променят?

Че всичко взе да става много сложно..
Опитвам злото да изкореня.
Светът по-често взе да ме тревожи.
Нима не мога да го променя?...

24. Май. 08г.
17:08

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люляк All rights reserved.

Comments

Comments

  • прочетох...и много харесах...
    светът е стар и непроменим...поне засега...
    с обич за теб, Люляче красиво...
  • Целият свят е невъзможно да се промени от един човек... Затова промени хората около теб към по-добро, а те другите хора около тях и т.н. ТАКА ще се промени света Важното е да не се отказваме Поздрав за хубавия стих!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...