Да промениш света
Рисувам с непозната четка мисли,
прехвърчат из ума ми и се гонят.
Стените в тая къща са ми тесни,
вратата здраво е залостена.
Камбанен звън - тревога и надежда,
изригваща в душите безвъзвратно.
Тревожно мислите поглеждаш,
светът за теб е странно непонятен.
В едно се сливат плач и радост,
Луна и Слънце трудно се разделят.
Светът ли губи свойта бяла младост,
или пък хора се променят?
Че всичко взе да става много сложно..
Опитвам злото да изкореня.
Светът по-често взе да ме тревожи.
Нима не мога да го променя?...
24. Май. 08г.
17:08
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люляк Всички права запазени
Важното е да не се отказваме