Да промениш света
Рисувам с непозната четка мисли,
прехвърчат из ума ми и се гонят.
Стените в тая къща са ми тесни,
вратата здраво е залостена.
Камбанен звън - тревога и надежда,
изригваща в душите безвъзвратно.
Тревожно мислите поглеждаш,
светът за теб е странно непонятен.
В едно се сливат плач и радост,
Луна и Слънце трудно се разделят.
Светът ли губи свойта бяла младост, ...