20 mar 2010, 16:07

Да разбера... 

  Poesía
665 0 4

По сухите ми устни тихо капят,

токсични, спомените. Жадна съм.

Събирам, че и ти си ми остатък,

покълнеш ли около мен – загнивам,

покълнеш ли –

отиде ми прераждането…

Вълчица съм.

Прегризах всяка стъпка

от тук до другите капани,

ще вия, докато туптиш по дланите,

ще вия, докато заспя прегракнала,

до утре. И след утре – пак ще вия…

До гробищния пристан на очите си

и само дъх от тебе да довлача,

ще те нахраня с черните си ириси,

тогава - ако ти си ми палачът -

ще спре да ме боли,

ще разбера -

обичала съм значи…

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??