Да разбера...
По сухите ми устни тихо капят,
токсични, спомените. Жадна съм.
Събирам, че и ти си ми остатък,
покълнеш ли около мен – загнивам,
покълнеш ли –
отиде ми прераждането…
Вълчица съм.
Прегризах всяка стъпка
от тук до другите капани,
ще вия, докато туптиш по дланите,
ще вия, докато заспя прегракнала,
до утре. И след утре – пак ще вия…
До гробищния пристан на очите си
и само дъх от тебе да довлача,
ще те нахраня с черните си ириси,
тогава - ако ти си ми палачът -
ще спре да ме боли,
ще разбера -
обичала съм значи…
© Ася All rights reserved.
