20.03.2010 г., 16:07 ч.

Да разбера... 

  Поезия
588 0 4

По сухите ми устни тихо капят,

токсични, спомените. Жадна съм.

Събирам, че и ти си ми остатък,

покълнеш ли около мен – загнивам,

покълнеш ли –

отиде ми прераждането…

Вълчица съм.

Прегризах всяка стъпка

от тук до другите капани,

ще вия, докато туптиш по дланите,

ще вия, докато заспя прегракнала,

до утре. И след утре – пак ще вия…

До гробищния пристан на очите си

и само дъх от тебе да довлача,

ще те нахраня с черните си ириси,

тогава - ако ти си ми палачът -

ще спре да ме боли,

ще разбера -

обичала съм значи…

© Ася Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??