По сухите ми устни тихо капят,
токсични, спомените. Жадна съм.
Събирам, че и ти си ми остатък,
покълнеш ли около мен – загнивам,
покълнеш ли –
отиде ми прераждането…
Вълчица съм.
Прегризах всяка стъпка
от тук до другите капани,
ще вия, докато туптиш по дланите,
ще вия, докато заспя прегракнала,
до утре. И след утре – пак ще вия… ...