7 abr 2012, 23:01

Да счупиш огледало

  Poesía » Otra
2.1K 0 5

Би искал тоя свят
да е поредица
от непомръкващи константи.

 

Да счупиш огледало е беда,
но счупеното носи щастие по принцип:
изхвърляш в кофата за смет
парчетата стъкло,
а с тях и отраженията си,
които недвусмислено доказват,
че си променлива величина,
и че измамното величие на младостта
залязва.
Зарязваш всичко
и поемаш към върха,
под който Бог си е поставил огледало –
кристално езеро,
което няма как да счупиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...