Би искал тоя свят
да е поредица
от непомръкващи константи.
Да счупиш огледало е беда,
но счупеното носи щастие по принцип:
изхвърляш в кофата за смет
парчетата стъкло,
а с тях и отраженията си,
които недвусмислено доказват,
че си променлива величина,
и че измамното величие на младостта
залязва.
Зарязваш всичко
и поемаш към върха,
под който Бог си е поставил огледало –
кристално езеро,
което няма как да счупиш.
© Владимир Виденов Всички права запазени