Би искал тоя свят
да е поредица
от непомръкващи константи.
Да счупиш огледало е беда,
но счупеното носи щастие по принцип:
изхвърляш в кофата за смет
парчетата стъкло,
а с тях и отраженията си,
които недвусмислено доказват,
че си променлива величина,
и че измамното величие на младостта
залязва.
Зарязваш всичко
и поемаш към върха,
под който Бог си е поставил огледало –
кристално езеро,
което няма как да счупиш.
© Владимир Виденов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
