9 jun 2017, 23:29

Да се загубя в теб...

881 2 6

Да се загубя в теб...

 

Не всяко решение е лесно,

не всеки избор се решава,

не всичко трудно е трудно,

не всяко сърце така чувства,

не всяко има силата и смелостта.

Не всяка стара душа е стара,

не всяка любов е здрава...

не всичко вечно е вечно -

само този миг в теб е вечен...

 

Не всяка вяра е оправдана,

но смисъла е в това да вярваме

без наченки за доказателство...

да мечтаем дори немечтаното...

Отдалечавах се преди...,

сега обаче се приближавам...

и усещам себе си в теб...,

усещам дъгите светлини...

толкова нужни и прекрасни...

 

Мислех, че съм голяма за приказки...

но не знаех, че те вадят истината...

в очите ти се събудих, прогледнах,

видях душата ти и всичко останало.

 

Днес само мечтая да се загубя в теб,

и ти да се намериш в мен също...

Днес мечтая само да ти се отдам...

както птичката на свободата си...

Днес мечтая да се загубя в теб...,

да не съществува нищо друго

освен любовта, освен любовта ни...

 

Днес мечтая да се оставя...

на надеждите, на крилете си...

Да се загубя в живота...

истински да проходя...

В обятията ти любени...

да извървя всеки миг...

като че ли е единствен...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви! Покланям се пред човещината и таланта ви!
  • Все по-добра и привлекателна. Адмирации!
  • Приказките са най-хубавото нещо, Лили. Дори и вече пораснали, можем в тях да открием всичко. И реални вълшебства. Поздравявам те!
  • Хареса ми
    Изпитах някаква наслада докато четях.
    Поздрави, Лили.
  • Блаженни повярвалите без да видят!!!Живота има,Лили тази особеност,че в него няма изгубване!Той те удря,спъва и винаги направлява!Хареса ми много!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...