Понякога не искам да си спомня
и спомена за своето лице...
Когато гордостта ми е огромна,
зачерквам свойте пътища с ръце.
И стъпките изглеждат непонятни -
уж аз съм, а е всъщност някой друг.
Но миналото ми, невероятно
дори да бе… сега съм вече Тук.
Не бих достигнала любов човешка,
ни този нов, пресечен кръстопът,
ако не са изминалите грешки
на криволичещия, светьл Път. ...