20 feb 2008, 11:03

Да си простя... 

  Poesía » Filosófica
701 0 13
Понякога не искам да си спомня
и спомена за своето лице...
Когато гордостта ми е огромна,
зачерквам свойте пътища с ръце.

И стъпките изглеждат непонятни -
уж аз съм, а е всъщност някой друг.
Но миналото ми, невероятно
дори да бе… сега съм вече Тук.

Не бих достигнала любов човешка,
ни този нов, пресечен кръстопът,
ако не са изминалите грешки
на криволичещия, светьл Път.

Тогава да се връщам, е абсурдно...
Кой миналото свое промени?!
Да си простя, когато е най-трудно -
за минали и бъдещи вини!

© Мария Радкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вина ли? Принципно не вярвам в греха, като философска или религиозна категория, но всеки човек се е изправял многократно пред тази илюзорна дилема - виновни ли сме, защо, пред кого? Обект и субект, цел и съществуване, цяло и част, проявено и непроявено... са все относителни понятия и нито едно от тях няма абсолютни стойности. Може би тогава трябва да спрем да пишем или говорим?! Понякога ми се иска да е така... За радост или нещастие ни е дадено да изразяваме съмненията и възторзите си с несъвършените средства на речта. Твоето разсъждение е правилно от философска, но не и от емоционална гледна точка. Харесва ми този абстрактен поглед върху темата и съм съгласна, че ЦЕЛ няма - има обаче, дълъг път... изпълнен с "цели" и лутане, докато достигнем до идеята за липса на такава. Благодаря ти за вниманието, Димитър! Поздрави.
  • Благодаря ви - Нели и Феичке! Радвам се, че ме посетихте.
  • Най-трудно е да простим на самите себе си...Поздравления за мъдрата поезия, която твориш!
  • Поздравления за мъдрия стих!!!
  • Мила Маги, благодаря, че прочете моите стихове! Прошката към Себе си - най-трудната!
  • Трябва да се научим да прощаваме и на себе си...
    и да не живеем с вина живота си...хубаво пишеш, Мария.
    с обич.
  • Благодаря, Севдалине! Сърдечни поздрави и от мен.
  • Много хубав и мъдар стих...Поздрав!!!!
  • Поздрави, Кity. Благодаря, че се спря!
  • Хареса ми, поздрави!!!
  • Благодаря ти, мила Люси - винаги си с мен духом и ме разбираш! Поздрави, Васко - знам, че говорим на един семантичен език.
  • Само напред!Харесах стиха много! Поздрави!
  • Точно затова е светъл Пътят, защото е криволичещ... Нека да го следваме без да обръщаме глава назад...
    Чудесно е стихотворението ти, Мери! Прегръщам те, мила приятелко!
Propuestas
: ??:??