Да си простя...

Comments

• 

  Mariamrad (Мария Радкова)

  Вина ли? Принципно не вярвам в греха, като философска или религиозна категория, но всеки човек се е изправял многократно пред тази илюзорна дилема - виновни ли сме, защо, пред кого? Обект и субект, цел и съществуване, цяло и част, проявено и непроявено... са все относителни понятия и нито едно от тях няма абсолютни стойности. Може би тогава трябва да спрем да пишем или говорим?! Понякога ми се иска да е така... За радост или нещастие ни е дадено да изразяваме съмненията и възторзите си с несъвършените средства на речта. Твоето разсъждение е правилно от философска, но не и от емоционална гледна точка. Харесва ми този абстрактен поглед върху темата и съм съгласна, че ЦЕЛ няма - има обаче, дълъг път... изпълнен с "цели" и лутане, докато достигнем до идеята за липса на такава. Благодаря ти за вниманието, Димитър! Поздрави.

  2008-02-29T05:36:51+02:00
• 

  Mariamrad (Мария Радкова)

  Благодаря ви - Нели и Феичке! Радвам се, че ме посетихте.

  2008-02-29T00:40:44+02:00
• 

  feia (Вилдан Сефер)

  Най-трудно е да простим на самите себе си...Поздравления за мъдрата поезия, която твориш!

  2008-02-28T19:46:04+02:00
• 

  Neliinia (Анелия Петрова)

  Поздравления за мъдрия стих!!!

  2008-02-28T19:39:19+02:00
• 

  Mariamrad (Мария Радкова)

  Мила Маги, благодаря, че прочете моите стихове! Прошката към Себе си - най-трудната!

  2008-02-25T19:23:12+02:00