20 февр. 2008 г., 11:03

Да си простя...

1.1K 0 13
Понякога не искам да си спомня
и спомена за своето лице...
Когато гордостта ми е огромна,
зачерквам свойте пътища с ръце.

И стъпките изглеждат непонятни -
уж аз съм, а е всъщност някой друг.
Но миналото ми, невероятно
дори да бе… сега съм вече Тук.

Не бих достигнала любов човешка,
ни този нов, пресечен кръстопът,
ако не са изминалите грешки
на криволичещия, светьл Път.

Тогава да се връщам, е абсурдно...
Кой миналото свое промени?!
Да си простя, когато е най-трудно -
за минали и бъдещи вини!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Радкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вина ли? Принципно не вярвам в греха, като философска или религиозна категория, но всеки човек се е изправял многократно пред тази илюзорна дилема - виновни ли сме, защо, пред кого? Обект и субект, цел и съществуване, цяло и част, проявено и непроявено... са все относителни понятия и нито едно от тях няма абсолютни стойности. Може би тогава трябва да спрем да пишем или говорим?! Понякога ми се иска да е така... За радост или нещастие ни е дадено да изразяваме съмненията и възторзите си с несъвършените средства на речта. Твоето разсъждение е правилно от философска, но не и от емоционална гледна точка. Харесва ми този абстрактен поглед върху темата и съм съгласна, че ЦЕЛ няма - има обаче, дълъг път... изпълнен с "цели" и лутане, докато достигнем до идеята за липса на такава. Благодаря ти за вниманието, Димитър! Поздрави.
  • Благодаря ви - Нели и Феичке! Радвам се, че ме посетихте.
  • Най-трудно е да простим на самите себе си...Поздравления за мъдрата поезия, която твориш!
  • Поздравления за мъдрия стих!!!
  • Мила Маги, благодаря, че прочете моите стихове! Прошката към Себе си - най-трудната!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...