Да си простя...
Понякога не искам да си спомня
и спомена за своето лице...
Когато гордостта ми е огромна,
зачерквам свойте пътища с ръце.
И стъпките изглеждат непонятни -
уж аз съм, а е всъщност някой друг.
Но миналото ми, невероятно
дори да бе… сега съм вече Тук.
Не бих достигнала любов човешка,
ни този нов, пресечен кръстопът,
ако не са изминалите грешки
на криволичещия, светьл Път.
Тогава да се връщам, е абсурдно...
Кой миналото свое промени?!
Да си простя, когато е най-трудно -
за минали и бъдещи вини!
и спомена за своето лице...
Когато гордостта ми е огромна,
зачерквам свойте пътища с ръце.
И стъпките изглеждат непонятни -
уж аз съм, а е всъщност някой друг.
Но миналото ми, невероятно
дори да бе… сега съм вече Тук.
Не бих достигнала любов човешка,
ни този нов, пресечен кръстопът,
ако не са изминалите грешки
на криволичещия, светьл Път.
Тогава да се връщам, е абсурдно...
Кой миналото свое промени?!
Да си простя, когато е най-трудно -
за минали и бъдещи вини!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Радкова Всички права запазени
