maria_valdes (Мария Василева)
28 47
13 nov 2007, 14:36

Да си сам сред хора... 

  Poesía » Otra
1764 0 5
Не знаеш какво е да си сам сред хора,
не знаеш какъв е вкуса на позора.
Не знаеш как силно боли от любовта,
не знаеш колко дълго трае тази болка.
Не знаеш какво е да летиш и да те лишат от твоите крила,
да ти отнемат щастието, да убият твоята душа.
На пътя към мечтите ти да поставят непробиваема стена,
сам да наричаш живота си лъжа...

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Знаея какво е,мила Мария.Познато ми е до болка.Но все пак,както каза веднъж Venus(Венера),"крилата са винаги в нас,дори и да не ги усещаме или не искаме да ги усетим"...Поздрави,много е тъжно.
  • Ах, за жалост зная какво е да ти разбият мечтите, и да прекараш една част от живота си в лъжа...много е гадно...
    Както и да е, Стихчето е много хубаво и тъжно!!!
  • Мисля, че няма човек , който не знае.
    Много ме натъжи. Но след лошото идва
    много добро. С много обич за теб, Мария.
  • Зная,зная!
    Поздрав!
  • дума "незнаеш" няма
Propuestas
: ??:??