Да си сам сред хора...
не знаеш какъв е вкуса на позора.
Не знаеш как силно боли от любовта,
не знаеш колко дълго трае тази болка.
Не знаеш какво е да летиш и да те лишат от твоите крила,
да ти отнемат щастието, да убият твоята душа.
На пътя към мечтите ти да поставят непробиваема стена,
сам да наричаш живота си лъжа...
© Мария Василева All rights reserved.
