13 нояб. 2007 г., 14:36

Да си сам сред хора...

Поэзия » Другая

2K 0 5

Не знаеш какво е да си сам сред хора,
не знаеш какъв е вкуса на позора.
Не знаеш как силно боли от любовта,
не знаеш колко дълго трае тази болка.
Не знаеш какво е да летиш и да те лишат от твоите крила,
да ти отнемат щастието, да убият твоята душа.
На пътя към мечтите ти да поставят непробиваема стена,
сам да наричаш живота си лъжа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

FeaR (Завинаги)

Знаея какво е,мила Мария.Познато ми е до болка.Но все пак,както каза веднъж Venus(Венера),"крилата са винаги в нас,дори и да не ги усещаме или не искаме да ги усетим"...Поздрави,много е тъжно.

2007-11-17T13:17:58+02:00
3y3ka (Зузка)

Ах, за жалост зная какво е да ти разбият мечтите, и да прекараш една част от живота си в лъжа...много е гадно...
Както и да е, Стихчето е много хубаво и тъжно!!!

2007-11-13T19:28:50+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Мисля, че няма човек , който не знае.
Много ме натъжи. Но след лошото идва
много добро. С много обич за теб, Мария.

2007-11-13T14:58:43+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Зная,зная!
Поздрав!

2007-11-13T14:55:50+02:00
изречена (Мая Попова)

дума "незнаеш" няма

2007-11-13T14:36:48+02:00