Да си спомним приказката
Колко злоба сме струпали, Боже,
в нашата малка държава.
През девет баира, си дерем кожите
в битки за дясно и ляво.
Очите ни, все са в чужди паници,
акъл да дадем - все готови,
псуваме всичките си политици
и се стягаме за избори нови.
На кривата сянка, Луната пречи,
на слънцето - топлината.
Работещите, избягаха далече
все в името на децата.
Все сме българи, а се делиме.
Все другият е глупак, не знае...
Срам ме е, Господи, и боли ме,
вързано куче, по-злобно лае.
Къде да търсим малката правда,
големи са ни устите.
Мечка не помни удар от брадва,
от думите и сълзят очите..
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много хубаво!
-
Браво, правдив стих! Поздравления,Валентине!
-
Да, Надя, чух кикота на Дявола, докато пишех коментара.
-
Така е!
-
Тя и мечката добре се е справила със спасението на душата си. Злопаметността убива, прошката лекува наранената душа. Да не би да не е чувала за паста за зъби? Да вземе мерки. Правилно е казал човекът, личната хигиена е здраве. Той всъщност е искал да й помогне. Аз май пак влязох в нечий тон, но нейсе, пусто подражание! Сериозно, наказанието трябва да бъде в съответствие с престъплението. Саморазправата също е престъпление. А да наказваш някой, който не ти е причинил нищо, подхранван от завистта или от желанието да угодиш на обидения, за да получищ някаква облага, като се криеш зад маската на борец за справедливост и възмездител, е доста печална картинка. Но да не съдим злопаметните, че ставаме като тях.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
