Да си спомним приказката
Колко злоба сме струпали, Боже,
в нашата малка държава.
През девет баира, си дерем кожите
в битки за дясно и ляво.
Очите ни, все са в чужди паници,
акъл да дадем - все готови,
псуваме всичките си политици
и се стягаме за избори нови.
На кривата сянка, Луната пречи,
на слънцето - топлината.
Работещите, избягаха далече
все в името на децата.
Все сме българи, а се делиме.
Все другият е глупак, не знае...
Срам ме е, Господи, и боли ме,
вързано куче, по-злобно лае.
Къде да търсим малката правда,
големи са ни устите.
Мечка не помни удар от брадва,
от думите и сълзят очите..
© Валентин Йорданов All rights reserved.
