12 oct 2020, 8:11

Да си върнем България

  Poesía » Civil
465 1 0

Народе български стани, от илюзиите се събуди,

съдбата си в ръце вземи, на статуквото НЕ кажи,

на лъжекумирите лъжеправдата завинаги победи

и докажи на нашите древни, героични предци,

че истински българин и потомък достоен си ти.

Нека няма майки и бащи с разплакани тъжни очи,

обречени на самота, далеч от синове и дъщери,

с наранени сърца и погребани несбъднати мечти,

без никаква надежда за бъдещи радостни дни.

България, земята наша на велики, смели синове,

на Аспарух, Борис и Калоян, на Кирил и Методий

и Паисий Хилендарски, България,която Райна Княгиня,

Ботев и Левски роди и за Балканджи Йово и Хубава Яна

бял олтар сътвори, тази земя силна, непокорна,горда

и свята, оцелявала в безброй зли бури и съхранила

незалязващо слънце в крилата, обезлюдена, стъпкана

и унизена, днес плаче с горчиви катранени сълзи,

смъртно ранена не от други, а от родните ни наши,

елитни лъжесветци, в гърдите с камък вместо сърце,

докрай единствено на личния си интерес само верни,

забравили как се обича род и родина, забравили

какво е истински дълг, гордост, чест и достойнство,

главозамаяни от изгодното за тях чуждопоклонство.

Но време е това да се промени и правдата да победи,

високо и ясно да кажем без страх, дотук бяхме с вас,

и сбъднато слънце да се роди в нашите облачни дни,

време е да си върнем България и кажем НЕ на лъжата.

Да, време е да кажем народе български стани и докажи,

че народ достоен си, на примирението свое край сложи,

живота си в ръце вземи и фарисеите от храма изгони,

в нов изгрев залеза превърни,сбъднато щастие да блести,

на България децата отново в родината завинаги върни,

от горчивия гурбет по чуждите далечни земи ги спаси,

да не ходят повече немили-недраги те в другите страни

и да не търсят никога вече там спасение,прехрана и пари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...