12 oct 2020, 8:11

Да си върнем България

  Poesía » Civil
472 1 0

Народе български стани, от илюзиите се събуди,

съдбата си в ръце вземи, на статуквото НЕ кажи,

на лъжекумирите лъжеправдата завинаги победи

и докажи на нашите древни, героични предци,

че истински българин и потомък достоен си ти.

Нека няма майки и бащи с разплакани тъжни очи,

обречени на самота, далеч от синове и дъщери,

с наранени сърца и погребани несбъднати мечти,

без никаква надежда за бъдещи радостни дни.

България, земята наша на велики, смели синове,

на Аспарух, Борис и Калоян, на Кирил и Методий

и Паисий Хилендарски, България,която Райна Княгиня,

Ботев и Левски роди и за Балканджи Йово и Хубава Яна

бял олтар сътвори, тази земя силна, непокорна,горда

и свята, оцелявала в безброй зли бури и съхранила

незалязващо слънце в крилата, обезлюдена, стъпкана

и унизена, днес плаче с горчиви катранени сълзи,

смъртно ранена не от други, а от родните ни наши,

елитни лъжесветци, в гърдите с камък вместо сърце,

докрай единствено на личния си интерес само верни,

забравили как се обича род и родина, забравили

какво е истински дълг, гордост, чест и достойнство,

главозамаяни от изгодното за тях чуждопоклонство.

Но време е това да се промени и правдата да победи,

високо и ясно да кажем без страх, дотук бяхме с вас,

и сбъднато слънце да се роди в нашите облачни дни,

време е да си върнем България и кажем НЕ на лъжата.

Да, време е да кажем народе български стани и докажи,

че народ достоен си, на примирението свое край сложи,

живота си в ръце вземи и фарисеите от храма изгони,

в нов изгрев залеза превърни,сбъднато щастие да блести,

на България децата отново в родината завинаги върни,

от горчивия гурбет по чуждите далечни земи ги спаси,

да не ходят повече немили-недраги те в другите страни

и да не търсят никога вече там спасение,прехрана и пари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...