12.10.2020 г., 8:11

Да си върнем България

467 1 0

Народе български стани, от илюзиите се събуди,

съдбата си в ръце вземи, на статуквото НЕ кажи,

на лъжекумирите лъжеправдата завинаги победи

и докажи на нашите древни, героични предци,

че истински българин и потомък достоен си ти.

Нека няма майки и бащи с разплакани тъжни очи,

обречени на самота, далеч от синове и дъщери,

с наранени сърца и погребани несбъднати мечти,

без никаква надежда за бъдещи радостни дни.

България, земята наша на велики, смели синове,

на Аспарух, Борис и Калоян, на Кирил и Методий

и Паисий Хилендарски, България,която Райна Княгиня,

Ботев и Левски роди и за Балканджи Йово и Хубава Яна

бял олтар сътвори, тази земя силна, непокорна,горда

и свята, оцелявала в безброй зли бури и съхранила

незалязващо слънце в крилата, обезлюдена, стъпкана

и унизена, днес плаче с горчиви катранени сълзи,

смъртно ранена не от други, а от родните ни наши,

елитни лъжесветци, в гърдите с камък вместо сърце,

докрай единствено на личния си интерес само верни,

забравили как се обича род и родина, забравили

какво е истински дълг, гордост, чест и достойнство,

главозамаяни от изгодното за тях чуждопоклонство.

Но време е това да се промени и правдата да победи,

високо и ясно да кажем без страх, дотук бяхме с вас,

и сбъднато слънце да се роди в нашите облачни дни,

време е да си върнем България и кажем НЕ на лъжата.

Да, време е да кажем народе български стани и докажи,

че народ достоен си, на примирението свое край сложи,

живота си в ръце вземи и фарисеите от храма изгони,

в нов изгрев залеза превърни,сбъднато щастие да блести,

на България децата отново в родината завинаги върни,

от горчивия гурбет по чуждите далечни земи ги спаси,

да не ходят повече немили-недраги те в другите страни

и да не търсят никога вече там спасение,прехрана и пари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...