12.10.2020 г., 8:11

Да си върнем България

463 1 0

Народе български стани, от илюзиите се събуди,

съдбата си в ръце вземи, на статуквото НЕ кажи,

на лъжекумирите лъжеправдата завинаги победи

и докажи на нашите древни, героични предци,

че истински българин и потомък достоен си ти.

Нека няма майки и бащи с разплакани тъжни очи,

обречени на самота, далеч от синове и дъщери,

с наранени сърца и погребани несбъднати мечти,

без никаква надежда за бъдещи радостни дни.

България, земята наша на велики, смели синове,

на Аспарух, Борис и Калоян, на Кирил и Методий

и Паисий Хилендарски, България,която Райна Княгиня,

Ботев и Левски роди и за Балканджи Йово и Хубава Яна

бял олтар сътвори, тази земя силна, непокорна,горда

и свята, оцелявала в безброй зли бури и съхранила

незалязващо слънце в крилата, обезлюдена, стъпкана

и унизена, днес плаче с горчиви катранени сълзи,

смъртно ранена не от други, а от родните ни наши,

елитни лъжесветци, в гърдите с камък вместо сърце,

докрай единствено на личния си интерес само верни,

забравили как се обича род и родина, забравили

какво е истински дълг, гордост, чест и достойнство,

главозамаяни от изгодното за тях чуждопоклонство.

Но време е това да се промени и правдата да победи,

високо и ясно да кажем без страх, дотук бяхме с вас,

и сбъднато слънце да се роди в нашите облачни дни,

време е да си върнем България и кажем НЕ на лъжата.

Да, време е да кажем народе български стани и докажи,

че народ достоен си, на примирението свое край сложи,

живота си в ръце вземи и фарисеите от храма изгони,

в нов изгрев залеза превърни,сбъднато щастие да блести,

на България децата отново в родината завинаги върни,

от горчивия гурбет по чуждите далечни земи ги спаси,

да не ходят повече немили-недраги те в другите страни

и да не търсят никога вече там спасение,прехрана и пари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...