23 abr 2007, 8:48

Да спра ли?

  Poesía
927 0 3

Obra no adecuada para menores de 18 años

Повярвай ми няма място за страх.
Всичко в мен чака напълно да ми се довериш.
Усети страстния екстаз.
Тази вечер всички скорости ще превишиш.

Ела и не се страхувай. Ще бъдеш в безопасност,
когато напълно се довериш и се отпуснеш.
Не разбра ли, че аз съм твоята страстност?
Ела към жарта да се впуснеш.

Ще те оставя до лудост. Когато тлееш ще избухнеш.
Ще те оставя долу и ще те възкача към небосклона.
Гласа си в тишината ще чуеш.
Ще усетиш от моята отрова.

Повярвай ми ще съм там, когато ти трябвам.
Усещаш ли ме вече? Усещаш ли как крещиш да не спирам?
Ще те дразня и страстта ти бавно ще разгарям.
Като струна в ръцете ти ще се извивам.

Никога не се чуди защо те взимам!
Аз ще те оставя да се потапяш.
Ще те оставя, а после пак ще те имам.
Ще усещам как в ръцете ми се разтапяш.

Остави ме да те разкъсвам и да те вцепеня.
Ще те разтрепервам и ще те владея.
От ледът ще те изцеря,
целият ще те завладея.

До теб съм и вече чувстваш топлият ми дъх как те разтапя.
До теб съм, ти трепериш.
Всичко се потапя...
...сега ще ме усетиш.

Очите ми те гледат и те изгарят. Колко само ти харесва.
Дарявам ти една усмивка кипяща, дяволска.
Пространството за теб изчезва,
ти искаш просто да продължавам да те изгарям.

Впивам устните си в теб и те разлюлявам.
Целият гориш в плам.
Целувам те и всичко в теб обладавам.
Забравяш що е срам.

Гориш в ръцете ми и ме молиш да не спирам.
Притискаш ме към теб и почваш и мен да изгаряш.
Капките пот от влажното ти тяло отпивам.
От себе си не можеш да избягаш.

Устните се бият и се хапят страстно.
Те не спират да подлудяват, те не спират да те разтреперват.
Всичко на лудост е подвластно.
Ръцете ми по тялото ти трепнат.

Искаш още от мен, искаш да ме изпиеш.
Искаш ли да не спирам?
Искаш ли в косите ми да се скриеш?
Искаш ли да продължа да те отпивам?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....