23.04.2007 г., 8:48

Да спра ли?

926 0 3

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Повярвай ми няма място за страх.
Всичко в мен чака напълно да ми се довериш.
Усети страстния екстаз.
Тази вечер всички скорости ще превишиш.

Ела и не се страхувай. Ще бъдеш в безопасност,
когато напълно се довериш и се отпуснеш.
Не разбра ли, че аз съм твоята страстност?
Ела към жарта да се впуснеш.

Ще те оставя до лудост. Когато тлееш ще избухнеш.
Ще те оставя долу и ще те възкача към небосклона.
Гласа си в тишината ще чуеш.
Ще усетиш от моята отрова.

Повярвай ми ще съм там, когато ти трябвам.
Усещаш ли ме вече? Усещаш ли как крещиш да не спирам?
Ще те дразня и страстта ти бавно ще разгарям.
Като струна в ръцете ти ще се извивам.

Никога не се чуди защо те взимам!
Аз ще те оставя да се потапяш.
Ще те оставя, а после пак ще те имам.
Ще усещам как в ръцете ми се разтапяш.

Остави ме да те разкъсвам и да те вцепеня.
Ще те разтрепервам и ще те владея.
От ледът ще те изцеря,
целият ще те завладея.

До теб съм и вече чувстваш топлият ми дъх как те разтапя.
До теб съм, ти трепериш.
Всичко се потапя...
...сега ще ме усетиш.

Очите ми те гледат и те изгарят. Колко само ти харесва.
Дарявам ти една усмивка кипяща, дяволска.
Пространството за теб изчезва,
ти искаш просто да продължавам да те изгарям.

Впивам устните си в теб и те разлюлявам.
Целият гориш в плам.
Целувам те и всичко в теб обладавам.
Забравяш що е срам.

Гориш в ръцете ми и ме молиш да не спирам.
Притискаш ме към теб и почваш и мен да изгаряш.
Капките пот от влажното ти тяло отпивам.
От себе си не можеш да избягаш.

Устните се бият и се хапят страстно.
Те не спират да подлудяват, те не спират да те разтреперват.
Всичко на лудост е подвластно.
Ръцете ми по тялото ти трепнат.

Искаш още от мен, искаш да ме изпиеш.
Искаш ли да не спирам?
Искаш ли в косите ми да се скриеш?
Искаш ли да продължа да те отпивам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...