10 ago 2006, 14:35

Да спрем мига

  Poesía
1.1K 0 3
Аз исках да го спра, но
безвъзвратно отмина той
и се стопи, мигът, приказен, прекрасен,
загубен веч за нашите души.

Но как да хванеш красотата,
изящната и дивна свобода,
и да превърнеш ти росата в
една обикновенна капчица вода.

Блясъка така ще се загуби,
смачканото цвете вече не трепти,
а без прашеца по крилата,
пеперудата не може да лети.

Аз исках да го спра, но той
отмина,препуснал като див
жребец, пърхащ, галопиращ,
в красиви спомени далеч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога хората сме такива.Изпускаме питомно и летим да гоним дивото...Но нали в това естрастта на ловеца-да преследва и да се пребори с дивото животно.Бъди ловец!Преследвай го докато си го извоюваш, а после го закачи до останалите трофеи в спалнята си.
  • Мигът е миг и той не спира
    частица само от всемира!
    Поздрави!
  • Има мигове, които си остават красив спомен за цял живот, ако ги задържиш вече не е същото. Хареса ми, даже много ми хареса стихотворението ти. Поздрав, Ели!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...