10.08.2006 г., 14:35

Да спрем мига

1.1K 0 3
Аз исках да го спра, но
безвъзвратно отмина той
и се стопи, мигът, приказен, прекрасен,
загубен веч за нашите души.

Но как да хванеш красотата,
изящната и дивна свобода,
и да превърнеш ти росата в
една обикновенна капчица вода.

Блясъка така ще се загуби,
смачканото цвете вече не трепти,
а без прашеца по крилата,
пеперудата не може да лети.

Аз исках да го спра, но той
отмина,препуснал като див
жребец, пърхащ, галопиращ,
в красиви спомени далеч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога хората сме такива.Изпускаме питомно и летим да гоним дивото...Но нали в това естрастта на ловеца-да преследва и да се пребори с дивото животно.Бъди ловец!Преследвай го докато си го извоюваш, а после го закачи до останалите трофеи в спалнята си.
  • Мигът е миг и той не спира
    частица само от всемира!
    Поздрави!
  • Има мигове, които си остават красив спомен за цял живот, ако ги задържиш вече не е същото. Хареса ми, даже много ми хареса стихотворението ти. Поздрав, Ели!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...