little`Death (Ели)
44 18
Aug 10, 2006, 2:35 PM

Да спрем мига 

  Poetry
811 0 3
Аз исках да го спра, но
безвъзвратно отмина той
и се стопи, мигът, приказен, прекрасен,
загубен веч за нашите души.

Но как да хванеш красотата,
изящната и дивна свобода,
и да превърнеш ти росата в
една обикновенна капчица вода.

Блясъка така ще се загуби,
смачканото цвете вече не трепти,
а без прашеца по крилата,
пеперудата не може да лети.

Аз исках да го спра, но той
отмина,препуснал като див
жребец, пърхащ, галопиращ,
в красиви спомени далеч.

© Ели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Понякога хората сме такива.Изпускаме питомно и летим да гоним дивото...Но нали в това естрастта на ловеца-да преследва и да се пребори с дивото животно.Бъди ловец!Преследвай го докато си го извоюваш, а после го закачи до останалите трофеи в спалнята си.
  • Мигът е миг и той не спира
    частица само от всемира!
    Поздрави!
  • Има мигове, които си остават красив спомен за цял живот, ако ги задържиш вече не е същото. Хареса ми, даже много ми хареса стихотворението ти. Поздрав, Ели!
Random works
: ??:??