30 nov 2008, 8:17

Да срещнеш морски дар

  Poesía » Otra
710 0 8
Като вълна в море посята
се впусна тя с очи от грим прикрити,
към жертвата си - млад, красив, ридаещ
рибар, с очи от мъката прикрити.

Със пръсти му пробиваше косите
и галеше го със вълните сини,
но срещата внезапно бе "разкрита"
от викове на хиляди делфини.

За него бяха повече от братя,
обичаха го и му бяха верни.
Когато бе в беда от съзаклятие,
нападаха със силата на цербер.

Сърцата им във топлина лумтяха,
бездвижни, кат монаси в покаяние
се губеха в русалката, която
обгръщаше със свойто обаяние.

А той, висок и смел, със поглед давещ,
потъваше, кат сякаш в Атлантида.
Прошепваше си: "Как да се измъкна,
без пояс, на потъваща "Темида"...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...