30 nov 2008, 8:17

Да срещнеш морски дар

  Poesía » Otra
711 0 8
Като вълна в море посята
се впусна тя с очи от грим прикрити,
към жертвата си - млад, красив, ридаещ
рибар, с очи от мъката прикрити.

Със пръсти му пробиваше косите
и галеше го със вълните сини,
но срещата внезапно бе "разкрита"
от викове на хиляди делфини.

За него бяха повече от братя,
обичаха го и му бяха верни.
Когато бе в беда от съзаклятие,
нападаха със силата на цербер.

Сърцата им във топлина лумтяха,
бездвижни, кат монаси в покаяние
се губеха в русалката, която
обгръщаше със свойто обаяние.

А той, висок и смел, със поглед давещ,
потъваше, кат сякаш в Атлантида.
Прошепваше си: "Как да се измъкна,
без пояс, на потъваща "Темида"...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...