Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
30 nov 2008, 8:17

Да срещнеш морски дар 

  Poesía » Otra
526 0 8
Като вълна в море посята
се впусна тя с очи от грим прикрити,
към жертвата си - млад, красив, ридаещ
рибар, с очи от мъката прикрити.

Със пръсти му пробиваше косите
и галеше го със вълните сини,
но срещата внезапно бе "разкрита"
от викове на хиляди делфини.

За него бяха повече от братя,
обичаха го и му бяха верни.
Когато бе в беда от съзаклятие,
нападаха със силата на цербер.

Сърцата им във топлина лумтяха,
бездвижни, кат монаси в покаяние
се губеха в русалката, която
обгръщаше със свойто обаяние.

А той, висок и смел, със поглед давещ,
потъваше, кат сякаш в Атлантида.
Прошепваше си: "Как да се измъкна,
без пояс, на потъваща "Темида"...

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • препрочитам го и пак ми хареса
  • прекрасен стих
  • Звучи много тайнствено и красиво,много ми хареса!
  • Всъщност тези пасквили са породени по скоро от случайността.жалко,но напоследак нищо не ме мотивира да пиша,което е най страшното нещо,за един поет.
    Всякаш целия свят е срещу теб...лошо,тежко е.
  • Й-й-й-йес!
  • пишеш с много чувство и жар...Димитър...
    живот струи от стиховете ти...и усещане за вълшебството на живота...
  • Сама да вметна че стиха го написах след като в едина стара вила,на дъбовата маса...рибари,овчери и селяни говореха с настървение за тях и с някакъв неуписуем живец.Бях на "срещата" заради мой приятел и не съжалявам.Наистина има историй за които трябва да се пише.
  • Бях замъглена от "срещата"... а виковете на делфините,просто вълшебно
Propuestas
: ??:??