30 нояб. 2008 г., 08:17

Да срещнеш морски дар

709 0 8
Като вълна в море посята
се впусна тя с очи от грим прикрити,
към жертвата си - млад, красив, ридаещ
рибар, с очи от мъката прикрити.

Със пръсти му пробиваше косите
и галеше го със вълните сини,
но срещата внезапно бе "разкрита"
от викове на хиляди делфини.

За него бяха повече от братя,
обичаха го и му бяха верни.
Когато бе в беда от съзаклятие,
нападаха със силата на цербер.

Сърцата им във топлина лумтяха,
бездвижни, кат монаси в покаяние
се губеха в русалката, която
обгръщаше със свойто обаяние.

А той, висок и смел, със поглед давещ,
потъваше, кат сякаш в Атлантида.
Прошепваше си: "Как да се измъкна,
без пояс, на потъваща "Темида"...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...