Да срещнеш морски дар
Като вълна в море посята
се впусна тя с очи от грим прикрити,
към жертвата си - млад, красив, ридаещ
рибар, с очи от мъката прикрити.
Със пръсти му пробиваше косите
и галеше го със вълните сини,
но срещата внезапно бе "разкрита"
от викове на хиляди делфини.
За него бяха повече от братя,
обичаха го и му бяха верни.
Когато бе в беда от съзаклятие,
нападаха със силата на цербер.
Сърцата им във топлина лумтяха,
бездвижни, кат монаси в покаяние
се губеха в русалката, която
обгръщаше със свойто обаяние.
А той, висок и смел, със поглед давещ,
потъваше, кат сякаш в Атлантида.
Прошепваше си: "Как да се измъкна,
без пояс, на потъваща "Темида"...
се впусна тя с очи от грим прикрити,
към жертвата си - млад, красив, ридаещ
рибар, с очи от мъката прикрити.
Със пръсти му пробиваше косите
и галеше го със вълните сини,
но срещата внезапно бе "разкрита"
от викове на хиляди делфини.
За него бяха повече от братя,
обичаха го и му бяха верни.
Когато бе в беда от съзаклятие,
нападаха със силата на цербер.
Сърцата им във топлина лумтяха,
бездвижни, кат монаси в покаяние
се губеха в русалката, която
обгръщаше със свойто обаяние.
А той, висок и смел, със поглед давещ,
потъваше, кат сякаш в Атлантида.
Прошепваше си: "Как да се измъкна,
без пояс, на потъваща "Темида"...
© Димитър Димчев All rights reserved.
