19 feb 2007, 13:11

Да те обичам...

  Poesía
1.6K 1 17
Да те обичам -
значи да съм бряг,
залят от две морета
жадни:
на щастието -
в луд и вечен бяг,
и болката -
съпътстваща ме вярно...

И тези две стихии
ме поглъщат,
рушат и ме създават
без пощада;
отблъскват ме,
а после ме прегръщат
и правят любовта ми
все по-млада...

Да те обичам -
значи да съм цвят,
наситен
в жадно постоянство:
от светло утро -
късче смутен злак,
от нощ -
копнежното пространство...

От този цвят
в дъга изгрявам -
помежду твоите
и моите очи;
така завинаги
със теб оставам -
защото погледът ти
в мен звучи!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Папазикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изключително нежен и красив стих!
    с обич, Мариана.
  • Любовта... 'нарисувала' си я толкоз свежо... !!!
    Усмивки!!!
  • Ех как хубаво си го предала, човек чак усеща помилването на вълните. Поздрави.
  • Поздрави за нежния стих Марианче! Сега остава да ни загатнеш и кой е този щастлив Динозавър и дано само да не е Тиранозавър (че те са месоядни) 6 с голяма и искрена усмивка.
  • Така ни въздействат музите Хубаво е, когато ги има.
    И аз те поздравявам, Мариана

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...