Да утешиш всемира

4 jun 2020, 22:42

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra

501 0 0

Една звезда се откъсна от небесната звездна мозайка,

но лекичко падна - тя бяло перце

и нежно докосна земята, като син целунат от майка,

в скута ни земен заспа, о, дете.

И в мрака всецял тя остави след себе си светла бразда.

Най-светла, когато умира,

за минута, миг или вечност едничката малка звезда

утеши с красотата всемира!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.