Да утешиш всемира

4.06.2020 г., 22:42 ч.

Поезия » Пейзажна, Философска, Друга

495 0 0

Една звезда се откъсна от небесната звездна мозайка,

но лекичко падна - тя бяло перце

и нежно докосна земята, като син целунат от майка,

в скута ни земен заспа, о, дете.

И в мрака всецял тя остави след себе си светла бразда.

Най-светла, когато умира,

за минута, миг или вечност едничката малка звезда

утеши с красотата всемира!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.