4 июн. 2020 г., 22:42

Да утешиш всемира 

  Поэзия » Пейзажная, Философская, Другая
492 0 0

 

Една звезда се откъсна от небесната звездна мозайка,

 

но лекичко падна - тя бяло перце

 

и нежно докосна земята, като син целунат от майка,

 

в скута ни земен заспа, о, дете.

 

 

И в мрака всецял тя остави след себе си светла бразда.

 

Най-светла, когато умира,

 

за минута, миг или вечност едничката малка звезда

 

утеши с красотата всемира!

© Стоян Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??