Една звезда се откъсна от небесната звездна мозайка,
но лекичко падна - тя бяло перце
и нежно докосна земята, като син целунат от майка,
в скута ни земен заспа, о, дете.
И в мрака всецял тя остави след себе си светла бразда.
Най-светла, когато умира,
за минута, миг или вечност едничката малка звезда
утеши с красотата всемира!