Writer96 (Стоян Иванов)
67 23
Jun 4, 2020, 10:42 PM

Да утешиш всемира 

  Poetry » Landscape, Phylosophy, Other
638 0 0

 

Една звезда се откъсна от небесната звездна мозайка,

 

но лекичко падна - тя бяло перце

 

и нежно докосна земята, като син целунат от майка,

 

в скута ни земен заспа, о, дете.

 

 

И в мрака всецял тя остави след себе си светла бразда.

 

Най-светла, когато умира,

 

за минута, миг или вечност едничката малка звезда

 

утеши с красотата всемира!

© Стоян Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??