14 nov 2024, 10:26

Да вдигнем кръста твой

506 3 13

 

                      Каква полза за човек, ако придобие цял свят,

                      а повреди душата си. 
                                       Евангелие от  Матей 16:26:27

 

 

След Тебе, който тръгне, се отрича

от себе си, издигнал кръста Твой.

Така доказва той, че Те обича.

Човешките съблазни – жилещ рой –

 

налитат ни, с лукавство изкушават.

Но даже всичко в този земен свят

по лесен начин да ни обещават,

с душата си единствено богат

 

оставаш. Боже, ти това ни каза

и нека добродетел я краси!

Ни завист, нито гняв да я полази,

че писано е тъй да се спаси.

 

В краката ни светът дори да легне,

наддали възглас: „Имам всичко аз!“,

ще разберем в минутите последни

че сме сгрешили. Бедни в този час

 

ще бъдем, а – продала се – душата

ще чуе своя съдник – съвестта.

Човечността по-ценна е от злато

за всички ученици на Христа.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как хубаво си го казал, Стойчо: божественото е затрупано от пороците на материалното. Поздравявам те за тази реалистична мисъл, изтъкана само от истинност! Жив и здрав бъди!👍🥰
  • Жестока констатация е това, Доче, че "човеците човечността не тачат". Но ние не трябва да спираме извора на човечността в себе си. Благодаря, че си тук и коментира, миличка!♥️
  • Будни за Христовата вяра трябва да има винаги. Ако тези покрай вас спят - събудете ги със стихове, ако сте поети! Прегръщам те, Светличка!♥️
  • "Нищо човешко не ни е чуждо"...А божественото е затрупано от пороците на материалното!
    Колко от съвременниците са готови да отидат в пустинята и стоят четиридесет дни, за да търсят Бог и да се отрекат от себе си?!
    Колко от нас повече дават, отколкото се стремят да вземат!?
    Поздравления за написаното от теб, Мария!🙏
  • Системата ни ценностна увяхна.
    На преден план изплува наглостта.
    Човеците човечността не тачат
    потънали в духовна нищета...

    Усетих на горчивото вкуса... Поздравления!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....