14.11.2024 г., 10:26

Да вдигнем кръста твой

505 3 13

 

                      Каква полза за човек, ако придобие цял свят,

                      а повреди душата си. 
                                       Евангелие от  Матей 16:26:27

 

 

След Тебе, който тръгне, се отрича

от себе си, издигнал кръста Твой.

Така доказва той, че Те обича.

Човешките съблазни – жилещ рой –

 

налитат ни, с лукавство изкушават.

Но даже всичко в този земен свят

по лесен начин да ни обещават,

с душата си единствено богат

 

оставаш. Боже, ти това ни каза

и нека добродетел я краси!

Ни завист, нито гняв да я полази,

че писано е тъй да се спаси.

 

В краката ни светът дори да легне,

наддали възглас: „Имам всичко аз!“,

ще разберем в минутите последни

че сме сгрешили. Бедни в този час

 

ще бъдем, а – продала се – душата

ще чуе своя съдник – съвестта.

Човечността по-ценна е от злато

за всички ученици на Христа.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как хубаво си го казал, Стойчо: божественото е затрупано от пороците на материалното. Поздравявам те за тази реалистична мисъл, изтъкана само от истинност! Жив и здрав бъди!👍🥰
  • Жестока констатация е това, Доче, че "човеците човечността не тачат". Но ние не трябва да спираме извора на човечността в себе си. Благодаря, че си тук и коментира, миличка!♥️
  • Будни за Христовата вяра трябва да има винаги. Ако тези покрай вас спят - събудете ги със стихове, ако сте поети! Прегръщам те, Светличка!♥️
  • "Нищо човешко не ни е чуждо"...А божественото е затрупано от пороците на материалното!
    Колко от съвременниците са готови да отидат в пустинята и стоят четиридесет дни, за да търсят Бог и да се отрекат от себе си?!
    Колко от нас повече дават, отколкото се стремят да вземат!?
    Поздравления за написаното от теб, Мария!🙏
  • Системата ни ценностна увяхна.
    На преден план изплува наглостта.
    Човеците човечността не тачат
    потънали в духовна нищета...

    Усетих на горчивото вкуса... Поздравления!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...