Да вярвам ли?

23 ene 2020, 11:59

Poesía » De amor, Filosófica

495 6 3

А трябваше да се науча много рано,

да не превръщам в дом сърцето си,

понеже там следи останаха

от много, необичащи човеци...

И как да вярвам? (Още вярвам ви.)

На чужди думи, с моите надежди,

дори ядосан, жлъчен и покварен,

все още в мен останала е нежност.

Защото иначе не би те имало.

Не бих те настанил дълбоко в себе си.

Не бих намразил цялото си минало,

ако не знаех, че си бъдещото време.

Сега разбрах какво съм сторил.

На мен. На няколко, обичащи ме хора,

които вместо мен за щастието - моето,

със зъбите и с ноктите се бореха...

Намразих се. И как да те обичам?

Когато след потопът във душата си,

не се научих и на капка безразличие,

а на умиране и болка в тишината...

Не идвайте в дома ми. Не надничайте!

Залостил съм вратата си със брадва.

Научихте ме как да не обичам.

Да обожавам само Ти ми трябваш...

Стихопат.

Danny Diester

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Maryroj (МД)

2020-01-23T14:23:16+02:00

Ох!
😢 😢 😢 😢 😢 😢 😢
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2020-01-23T14:20:02+02:00

Еха! Поваляш преградите, защитните валове и нахлуваш с цялата си нежност, копнежност и стихийност в душите! Много силен стих, Дани! Поздравления!
КостаС (Коста)

2020-01-23T14:08:16+02:00

"Не идвайте в дома ми. Не надничайте!
Залостил съм вратата си със брадва.
Научихте ме как да не обичам.
Да обожавам само Ти ми трябваш..."
Голям си! Как го правиш?